Казвам се д-р София Антонова и съм съдов хирург. От пет години работя в сферата на флебологията, като професионалният ми интерес е насочен към диагностиката и лечението на хроничната венозна болест и варикозните вени. В ежедневната си работа се срещам с пациенти в различни стадии на заболяването и прилагам съвременни минимално инвазивни методи на лечение. Част съм от екипа на Varix Clinic София. 

  

Какво ви мотивира да работите в сферата на здравеопазването? 

  

За мен мотивацията не е свързана с идеята за „призвание“, а с възможността да бъда полезна и да върша работата си по начина, по който смятам за правилен. С годините разбрах, че най-голямо удовлетворение ми носи моментът, в който разполагаш с необходимите знания, съвременните методи и добрите условия, за да предложиш напациента лечение, зад което можеш да застанеш с увереност. Работата ми във флебологията ми дава именно тази възможност. Днес можем да прилагаме методи, които са щадящи за пациента и дават отлични резултати, без да правим компромис с качеството. За мен това е най-силната мотивация – да работя в среда, в която медицината се практикува според съвременните стандарти и пациентите получават 

грижата, която заслужават. 

  

Как бихте обяснили значението на общественото здраве от гледна точка на вашата специалност? 

  

Хроничната венозна болест е едно от най-разпространените съдови заболявания, но въпреки това често остава подценена. Липсата на информираност води до късно търсене на медицинска помощ и забавено лечение. Повишаването на обществената осведоменост и ранното насочване към специалист могат да подобрят качеството на живот на пациентите и да намалят риска от усложнения. 

  

Кои са трите най-важни съвета, които бихте дали на хората за по-добро здраве? 

  

Не вярвам в крайностите, когато говорим за здравето. Смятам, че най-важни са няколко простички, но устойчиви навика. Балансираното и пълноценно хранене, без строги забрани и без увлечение по поредната модерна диета, е много по-добър подход в дългосрочен план. Същото важи и за физическата активност – не е необходимо човек да бъде фитнес ентусиаст или професионален спортист. Редовното движение, 

съобразено с възможностите и ежедневието, е напълно достатъчно, за да поддържаме добро здраве. Не по-малко важно е да не пренебрегваме профилактичните прегледи. Те дават възможност много заболявания да бъдат открити и лекувани навреме. Вярвам също, че здравната култура се изгражда постепенно – като говорим повече за тези теми с децата си, с родителите си и с хората около нас и най-вече като даваме личен пример. 

  

Каква е ролята на превенцията във вашата област? 

  

При хроничната венозна болест превенцията има своите ограничения, защото наследствеността е един от основните рискови фактори. Това обаче не означава, че няма какво да направим. Начинът на живот също има значение – наднорменото тегло, продължителното стоене прав или седнал и тежкият физически труд могат да ускорят развитието на заболяването. Затова превенцията се състои най-вече в ограничаване на 

рисковите фактори, редовните профилактични прегледи и ранната диагностика, които дават възможност заболяването да бъде овладяно, преди да се стигне до усложнения. 

  

Какво е нивото на здравна култура в града/населеното място, в което 

практикувате? Какви мерки бихте препоръчали, за да се повлияе в позитивен аспект? 

  

В София човек би очаквал здравната култура да е по-висока заради по-лесния достъп до информация и до медицинска помощ. На практика обаче често виждам пациенти, които добре осъзнават, че са пренебрегвали симптомите си, отлагали са прегледите или не са 

обръщали достатъчно внимание на рисковите фактори. Това показва, че информация има, но тя невинаги достига до хората по разбираем и навременен начин. Според мен има място за по-активна роля на профилактиката още на нивото на общопрактикуващите лекари – чрез повече разговори за рисковите фактори, насърчаване на профилактичните прегледи и своевременно насочване към специалист 

при необходимост. В същото време вярвам, че и ние, специалистите, носим отговорност да говорим повече за здравето извън лекарския кабинет. Затова приемам създаването на достъпно и достоверно медицинско съдържание като част от професионалната си работа. Ако повече хора разпознават навреме симптомите и знаят кога да потърсят помощ, това е най-голямата полза. 

  

Каква е ролята на физиотерапевтичните и рехабилитационни процедури в комплексното лечение на хроничните заболявания? 

  

Физиотерапията и рехабилитацията имат важно място в комплексното лечение на много хронични заболявания, защото подпомагат не само възстановяването, но и дългосрочното поддържане на постигнатите резултати. Те изискват активно участие от страна на пациента и често са свързани с трайна промяна в ежедневните навици и начина на живот. Според мен има как да се подобри координацията между различните 

медицински специалисти и физиотерапевтите, така че пациентите по-често да бъдат насочвани към такъв тип лечение, когато то е показано. При хроничните заболявания именно тази последователна грижа и активното участие на пациента често имат решаващо значение за дългосрочния резултат. 

  

Кои са най-честите здравни проблеми, които наблюдавате в практиката си?  Кои профилактични прегледи или мерки хората най-често подценяват? 

  

В практиката си най-често се срещам с пациенти с хронична венозна болест, които са отлагали прегледа, защото са възприемали разширените вени като предимно козметичен проблем. Нерядко те търсят специализирана помощ едва когато заболяването е напреднало или вече причинява болка и усложнения. Като съдов хирург често лекувам и пациенти с атеросклеротично заболяване, при които основните 

рискови фактори – артериална хипертония, нарушения в липидния профил, наднормено тегло и тютюнопушене – са били дълго време подценявани. Именно затова смятам, че хората най-често пропускат не толкова конкретен профилактичен преглед, колкото възможността за ранна оценка на съдовото си здраве и контрол на рисковите фактори, 

преди да се появят симптоми. В същото време все по-често се срещам и с млади хора, които търсят профилактичен преглед още при първите притеснения или заради фамилна обремененост. Това е положителна тенденция и показва, че здравната култура постепенно се повишава. 

  

Какви са рисковете от самолечение и непроверена информация ? 

  

При хроничната венозна болест самолечението не може да премахне причината за заболяването. Широко рекламираните венотоници, гелове и кремове, както и компресионните чорапи, имат своето място – могат да облекчат симптомите и в определени случаи да забавят прогресията на заболяването, но не могат да заменят прегледа при съдов специалист и лечението, когато то е необходимо. Най-големият риск от самолечението и непроверената информация е, че създават фалшиво усещане, че проблемът е овладян. Така пациентите често отлагат консултацията с лекар, докато заболяването прогресира и се появят усложнения като хроничен оток, кожни промени или тромбофлебит. Ранната диагностика и навременното лечение дават най-добри резултати. 

  

Как хората могат да се ориентират в здравната информация онлайн? 

  

Според мен най-важното е хората да подхождат критично към всяка здравна информация, независимо дали я намират в интернет, в социалните мрежи или чрез изкуствен интелект. Добре е да се търси кой стои зад дадена информация, дали са посочени научни източници или официални препоръки на професионални медицински дружества и здравни организации, а не просто нечие лично мнение или опит. 

Изкуственият интелект може да бъде много полезен инструмент, ако се използва разумно. Важно е да се задават конкретни въпроси, да се изисква посочване на източници и при възможност информацията да бъде проверена. Най-добрият подход е прочетеното да бъде обсъдено със специалист. Интернет и изкуственият интелект могат да помогнат на пациента да се ориентира по-добре и да зададе правилните въпроси, но 

не могат да заменят прегледа, диагнозата и професионалната медицинска преценка. 

  

С кои митове или погрешни вярвания се сблъсквате най-често? 

  

В практиката си най-често се сблъсквам с няколко устойчиви погрешни вярвания, свързани с хроничната венозна болест. Едното е, че разширените вени могат да бъдат „излекувани“ с кремове, гелове, хранителни добавки или компресивни чорапи. Тези средства имат място като симптоматична терапия, но не премахват самото заболяване. 

Друг често срещан мит е, че лечението е задължително хирургично, болезнено и свързано с дълго възстановяване. Това често води до отлагане на прегледа, въпреки че съвременните минимално инвазивни методи позволяват лечение с локална анестезия и бързо възстановяване в подходящите случаи. Среща се и разбирането, че разширените 

вени могат да се лекуват само в определен сезон или че има „вътрешни разширени вени“, което не отговаря на анатомичната и клиничната реалност на заболяването. 

  

Каква е ролята на Изкуствения интелект в съвременното здравеопазване? 

  

Изкуственият интелект има все по-важна роля в съвременното здравеопазване както за лекарите, така и за пациентите. За медицинските специалисти той улеснява достъпа до и анализа на големи обеми научна информация, подпомага вземането на решения и може да бъде полезен инструмент в диагностичния процес. За пациентите изкуственият интелект може да служи като средство за по-добра ориентация в здравната информация и за насочване към подходящ тип специалист или поведение. Важно е обаче да се подчертае, че той не може да замести лекарската преценка, клиничния преглед и индивидуалната оценка на състоянието. В този смисъл ИИ е ценен помощен инструмент в медицината, но изисква критично и отговорно използване. 

  

Как се грижите за собственото си здраве в натовареното ежедневие? 

  

Опитвам се да следвам същите принципи, които препоръчвам и на пациентите си. Опитвам се да се движа редовно и да се храня разумно, когато графикът ми позволява, без да превръщам това в допълнителен източник на напрежение. Опитвам се и да не намирам оправдания за моментите, в които не успявам да го правя достатъчно добре, а просто да коригирам навиците си, когато е необходимо. Смятам, че психичното здраве е неразделна част от физическото – в смисъла на максимата „здрав дух – здраво тяло“. Спокойствието, личното време и времето със семейството влияят пряко върху начина, по който човек се справя с ежедневното натоварване и с грижата за собственото си здраве. В този смисъл начинът, по който разпределяме времето и енергията си, е личен 

избор, но често е и резултат от обстоятелствата, в които живеем. 

  

Какви малки, но устойчиви промени бихте препоръчали? 

  

Бих се въздържала от универсални съвети от типа на малки ежедневни промени, защото в практиката си виждам, че проблемът рядко е в липсата на информация. По-често е в това, че дадени промени не се случват устойчиво, дори когато хората много добре знаят какво „трябва“ да правят. Затова смятам, че по-важният въпрос не е каква конкретна 

малка промяна да се направи, а каква е причината тя да не се случва – натоварване, навици, липса на приоритет, или просто нереалистични очаквания към собствения ритъм на живот. Когато това бъде разпознато, промяната идва по-естествено и без усещане за постоянен провал. 

  

Кой здравен проблем днес ви тревожи най-много на ниво общество? 

  

Като лекар най-много ме тревожат проблемите, които не зависят от едно конкретно заболяване, а от организацията на здравната система. За мен е трудно обяснимо защо България все още няма съвременна национална детска болница и защо грижата за възрастните, хронично и терминално болните пациенти често остава без достатъчна подкрепа след поставянето на диагнозата. Друг голям проблем е координацията между 

отделните медицински специалности. Често говорим за комплексно лечение и мултидисциплинарен подход, но на практика те се случват благодарение на огромни лични усилия от страна на лекарите и пациентите, а не защото системата ги улеснява. От гледна точка на моята специалност бих добавила и хроничната венозна болест – изключително често заболяване, което все още се подценява както от пациентите, така 

и от здравната система. 

  

Каква роля имат институциите и образованието за неговото ограничаване? 

  

Институциите и образованието имат ключова роля, когато здравното обучение е практично, а не само теоретично – да обяснява защо учим дадени неща и как реално ни помагат. Това включва умения като разпознаване на нужда от профилактика, базова първа помощ, разбиране на рисковите фактори и изграждане на здравна култура още в ранна възраст. Също толкова важно е хората да бъдат обучавани как да се ориентират безопасно в дигиталната среда и да разпознават достоверна информация като цяло, защото това вече е неразделна част от ежедневния живот. 

  

Как начинът ни на живот влияе върху този проблем? 

  

Начинът на живот има значение, защото забързаното ежедневие и стресът често водят до това хората да отлагат профилактиката и да търсят бързи решения вместо навременна медицинска консултация. В същото време ежедневните навици определят колко внимание отделяме на здравето си изобщо. 

  

Ако трябва да отправите едно кратко, но важно послание към обществото, какво би било то? 

  

Общественото здраве като цяло се влияе от това, че много здравни проблеми се развиват бавно и започват с отлагане. При разширените вени това е особено ясно – те рядко започват внезапно, а по-скоро се задълбочават с времето, когато не се търси навременна помощ.